Perfect Day - NEW SPRING/SUMMER 2026 Issue

Зелените хълмове на дните

„Както си седяхме в заслона, който ловците от племето уандеробо бяха стъкмили от вейки и клонаци край солището, чухме да се приближава камион.” Така започва първа глава на “Зелените хълмове на Африка”, а зеленият цвят вълнува тези дни, не говорим нито за камиони, нито за туземци. Не защото, в месеците на подготовка на този брой се озовах в Greenland, а по-късно - по малките раззеленени пътища на Андалусия с бележник в ръка, за да запиша и разкажа онова, което ме вълнува, нито пък защото зеленото е цвят на годината или нещо подобно.

Причината е по-прозаична.

Бележникът.

Всяка година си купувам един малък бележник, който нося със себе си и записвам неща, които виждам, прочитам, забелязвам.

През декември, като изтече годината, се озовавам с тефтерче e пълно с идеи, а след години препрочитам старите записки наслуки и все се случва нещо приятно и забравено да се появи пак. Така например открих в един от старите бележници, светлосин на цвят, че през 2026 г. романът „И изгрява слънце” на Хемингуей става на 100 години.

И така реших да отида в Андалусия и да гледам корида. Какво e видял Хемингуей там. Променило ли се е нещо?! Къде ли ще ме отведе след време записаното в тазгодишния бележник, зелен на цвят, не знам.

Компанията, която произвеждa тези бележници, винаги намалява цената на един от цветовете в първите дни на годината, и аз си купувам точно него. Забавно e да следваш този търговски трик. Веднъж е жълто, друг път светлосиньо, понякога кафяво или бордо, тази година е зелено. Тази година избраният да бъде намален е зеленият цвят.

Винаги съм си мислил, че южните части на Испания са близки до тези на Гърция, но това, което видях, ме опроверга. Беше първият ден на април, а Андалусия вече беше потънала в зеленина по това време на годината. Пътуването ми стана случайно, след една депеша от Алмендралехо (градче, което е в съседната област Екстремедура всъщност),която ме накара да летя за два дни до Малага и Севиля. Онова, което ме интересуваше по тези земи, беше инспирирано от Хемингуей - слънцето, достъпното вино, хлябът, маслото, хамонът, маслините ... и коридата. Също и малко Gozar La Vida на Хулио Иглесиас, но тя - песента - върви ръка за ръка с всичко казано дотук.

Веднъж кацнал в Малага ме чакаше пътуване с кола до Алмендралехо, което е около четири часа, а трябва да съм в градчето точно в 17:00 часа, защото коридата е в 5 следобед. Началото се определя от слънцето - трябва да има достатъчно светлина, но да не е прекалено топло, да са ясно определени двете зони (по-евтините билети на слънце и по-скъпите на сянка), а някъде бях чел, че бикоборството е единственото нещо, което в Испания започва навреме и този път се оказа, че - за мое щастие - това не е така.

Мисля, че няма нищо по-лошо от този навик някои неща да започват навреме, тъй като те трябва да започнат, когато им дойде времето. Преди време медиите въведоха това за спортните състезания. Либлинг винаги е казвал, че боксовите мачове започват, като се събере публика и боксьорите са готови и това е част от емоцията, а като почнали да предават боксовите мачове по радиото, се наложило да започват точно навреме.

Колко жалко.

Сега е онова време, когато е време за новия брой на Perfect Day. Часът е около 17:35 при мен, а при вас?

Константин Вълков