Rojdennite dni na Sarceto

Дебютната книга на Диана Вълчева не е измислена. Всеки герой в нея има прототип — видяно, чуто, преживяно, съпреживяно и мечтано, както сама определя жанра си авторката. Едно бащино птиче преобръща последното лято на един старец; една звънарка изкачва камбанарията с болен крак; една пианистка тръгва към Родопите за кал, която да ѝ върне ръката. Между тях се отваря „кварталната градинка“ — сцена на смях, човещина и лека лудост, която ни спасява.

Книгата е родова: на корицата стои стилизирано дърво, а в листата му са датите на един род. През разказите минават Богородица и светците, големите християнски празници и старата българска обредност — не като украса, а като нещо, което още държи хората изправени. И през всичко това тече езикът, който авторката нарича своя най-голяма любов — с позабравени думи, върнати на светло.

Разкази за сърцето, което си има свои рождени дни.

ПО СЛЕДИТЕ НА ЕДНО ЗАГЛАВИЕ И РАЖДАНЕТО НА ЕДНА КНИГА

Добре дошъл в моя свят, любезни читателю!

Щом държиш в ръцете си книгата РОЖДЕНИТЕ ДНИ НА СЪРЦЕТО, значи някога, някъде, по някакъв повод си я извикал за живот – харесал си написаното, развълнувал си се, припознал си себе си или свой близък в някой от героите, имал си своето „дежавю“, както казват французите. Така се роди и първият вариант за заглавие на книгата – от приятелски отзив на писателката Неда Антонова под един от разказите ми, публикуван във Фейсбук. „Биография на сърцето“ – беше написала тя и аз много го харесах! Така тя стана кръстница на бъдещата ми книга. Като типичен представител на зодия ВЕЗНИ, никак не се решавах на такава стъпка! Толкова прекрасни книги съм прочела в живота си, че нямах самочувствието и „мен да ме четат“! Още повече, че съм човек на словото и съм фанатична негова пазителка. Но… пуста суета човешка! На определена възраст човек започва да се пита: „Това ли беше?“. Иска му се да остави някакъв материален знак, да направи „себап“, добро като Йовковия герой Сали Яшар от „Песента на колелетата“. И както Сали Яшар разбира, че неговото добро е онова, което е правил цял живот – каруци, така и аз стигнах до решението, че моят знак за Добро ще е тази книга, защото това мога да правя най-добре – да пиша! Писах курсови и дипломни работи, проекти, списвах вестници, цели книги, сега дойде ред и на моята книга. Когато нещата започнаха да добиват облик, трябваше да се подходи по-професионално и тогава дойде и първият удар – още през 2019 година една млада българка беше издала своя книга с това заглавие! Нещо повече – имаше и блог с това име. Почувствах се не просто зле, бях съкрушена! Когато продължително време живееш с една мечта, тя става част от тебе. И дойде най-страшното – започнах да търся заглавие, но никое не ми се струваше подходящо! Някой някъде вече беше заел това заглавие! Да знаете от мен – думата СЪРЦЕ е една от най-експлоатираните в световен мащаб за всички времена. В едно интервю Катерина Хапсали, чиито книги харесвам и чета, беше коментирала своите герои, балканци от всички етноси, с израза „география на сърцето“! Това ми харесваше, но не беше моето. И аз реших да се откажа с мисълта, че ще издавам, когато му дойде времето. Но на 67 да чакаш да дойде по-добро време е леко налудничаво. А и от опит знам, че нещата не се ли случат навреме – просто не се случват! Ядосана на целия свят, реших, че ще мисля за друго, за нещо по-приятно. Наближаваше рожденият ми ден! За разлика от мнозина, попрехвърлили годинките, аз обичам много рождения си ден и когато мога – винаги го празнувам. И изведнъж, все едно че някой ме е осенил, аз си казах: „Това е! Рождените дни на сърцето! Моите, на моите разкази, на моите близки, моите празници!“. И странно – бях сигурна, че такова заглавие няма. И нямаше! Защото това е моето заглавие!

Тази книга е завещание на моята единствена голяма любов – сина ми Димитър и неговото светло продължение – прекрасния ми внук Антон. Това е родова книга! Затова на корицата е стилизираното родово дърво, а в листата са важните дати за моя род! Книгата е своеобразен сборник на неща, които съм писала във времето! Аз не съм професионален писател, не пиша всеки ден. Пиша обикновено тогава, когато нещо силно ме е развълнувало, както се казва – „хванало ме е за гърлото“! Всъщност, книгата е за любовта във всичките ѝ измерения и пълнокръвие на живота – от изгрев до заник слънце! В книгата има 20 разказа и две есета. На пръв поглед – несъвместими жанрово. Единственото, което ги обединява, съм самата аз. Жанровете на тези 22 текста са: видяно, чуто, преживяно, съпреживяно, мечтано. Тук няма нищо измислено, всеки от героите има своя прототип. Три от разказите са посветени на моите предци, спомена за които пазя дълбоко в сърцето си. Други разкази са свързани с изумителни личности от народа ни, а трети – с магията, наречена България. Когато започнах да събирам тази книга, осъзнах, че волно или не, в нея присъстват Бог, Богородица, светци, че повечето от разказите се случват около голям християнски празник или са свързани с митологичната обредност на българина.

Както казах вече – аз съм фанатичка на тема българско! Безрезервно вярвам в мъдростта и устоите на българския народ, влюбена съм в българската природа, омаяна съм от красотата на българския фолклор, но голямата ми любов е българският език. За мен той е най-богатият, най-красивият и мощен език. Словото му е свещено и аз съм негова предана жрица, пазителка! Затова в книгата съм се опитала да покажа неговата красота, сила и мощ! И ти, читателю любезен, можеш да срещнеш позабравената дума „модри“ със значението на син, гълъбовосин, на някое прилагателно, което е решило да стане глагол. Те и думичките обичат да се гиздят. Така „син“ е станало „синее“ – способност, която няма в други езици, например в английския. Не са случайни и имената на героите! Повечето от тях са автентични. Мнозина от вас харесаха есетата и обратите, антитезите на речта в тях. Затова и те намериха място в книгата. Дано чувството ми за хумор, което безусловно притежавам, защото как иначе съм оцеляла до тази възраст, ви разсмее в РАЗКАЗИТЕ ОТ КВАРТАЛНАТА ГРАДИНКА или ви окрили надежда, че този свят дори в лудостта си е добър и ще оцелее! И как иначе – в сърцата си носим толкова много любов!

Добре дошли на рождения ми ден и на РОЖДЕНИТЕ ДНИ НА СЪРЦЕТО!