Между илюзия и реалност

Там някъде отново почва времето,

където са началото и края.

Ще срещна тебе някъде, но временно.

Къде да почна и да спра, не зная...

***

Намерих те, когато ме намери.

Загубих те, когато ме загуби.

Аз себе си с илюзия премерих,

и неочаквано от нея се събудих.

***

...Вече казвам си “мило момиче”.

Не го търся в очите на други.

Мога вече и мен да обичам,

да обичам без да имам заслуги...

***

Ако не успяваш нещо да ми кажеш,

тогава разкажи ми го наум.

Кажи ми нещо невъзможно даже-

тогава може всичко без табу...

***

...А хоризонта пак се появява.

И сила от земята в мен прелива.

Вълните идват без да обещават

и после във морето си отиват.

***

Търся мъдростта, да избера

във какво аз трябва да съм смела.

Трябва също и да разбера

и какво да пусна, и да съм приела...

Поезия в търсене и намиране на себе си между илюзия и реалност, на приемане на чувствата. Осъзнаване, че трябва да се обичаме по начина, по който сме и да приемем нещата такива, каквито са. Всичко се отнася до свързването, свързването със себе си и свързването със света около нас. Това е поезията като начин за свързване.

За търсещите, за намерилите или дори, напротив, за тези, които са в началото на пътя... Стихотерапията на Златинка е път към душата и сърцето, в края на който Ви чака утеха, спокойствие и мир. Потопете се в пространството между илюзия и реалност!

Лора Петрова