Източници и свещени текстове на юдаизма

Караизмът е създал обширна библиотека от коментари и полемики, особено по време на своя "Златен век". тези писания предизвикаха нови и пълни защити на Мишна и Талмуд, кулминацията на които бяха в писанията на Саадия Гаон и критиките му към караизма. талмудът е централният текст на рабинския юдаизъм и основният източник на еврейския религиозен закон (халаха) и еврейската теология. мишна или Мишна е първата голяма писмена колекция от еврейските устни традиции, известна като Устната Тора. това е и първото голямо произведение на равинската литература. мишната е редактирана от Джуда ха-Наси в началото на III век сл. н. е. във време, когато според Талмуда,преследването на евреите и течението на времето повдигнаха възможността детайлите от устните традиции на фарисеите от периода на Втория храм (536 г. пр. н. е. - 70 г.) да бъдат забравени. гемарата е компонентът на Талмуда, включващ равински анализ и коментар на Мишна. след публикуването на Мишна от принц Юда (около 200 г. сл. н. е.), Произведението се изучава изчерпателно от поколение след поколение равини във Вавилония и Израелската земя. дискусиите им са записани в поредица от книги, превърнали се в гемара, която в комбинация с Мишна съставлява Талмуда. според рабинския юдаизъм Устната Тора или Устният закон представлява онези закони, устави и правни тълкувания, които не са записани в Петте книги на Мойсей, "Писмената Тора",но въпреки това се разглеждат от православните евреи като предписателни и дадени едновременно.

Author: Tobias Lanslor