Храната и растенията винаги са били неразделна част от моя път. От малка на екрана като водеща на кулинарни предавания по „Нова ТВ“ и „Канал 3“, през годините живот в чужбина като ревностен изследовател на екзотични кухни, до завръщането ми в България — в период на криза и пълна скука по щандовете на магазините (преди ерата на големите вериги). Тогава почти от само себе си се зароди новото ми амплоа. Вече живеех извън града, близо до природата, и започнах да си внасям избрани семена на любими мои екзотични растения и да отглеждам множество нечувани дотогава тук зеленчуци и билки. Бях пионер — биопроизводител на кейл, манголд, бок-чой и цяла палитра азиатски листни горчици и подправки, а впоследствие и хранителен технолог в собствена занаятчийска работилница за консервиране на плодове и зеленчуци. През ръцете ми минаха едни от първите (различни от сливови) пестили у нас — от малини, ягоди, праскови и киви. Всичко, което отглеждах и произвеждах, носех на първите фермерски пазари, а впоследствие и под формата на седмични абонаментни кошници. През цялото това време бях и гурме кулинар у дома — за семейството (майка съм на пет деца), а днес продължавам в сферата професионално — всяко лято ме наемат да готвя из Средиземно море за клиенти на луксозни катамарани.

След 15 години живот в природата заживях отново в града, но всичкото това време — сред лехите в градините, по поля и гори — ме учеше да гледам на растенията отвъд вкуса и хранителната стойност, отвъд това как да сготвя, ферментирам и превърна растението в нещо трайно и вкусно. Постепенно започнах да гледам на него не просто като на продукция или съставка, а като на послание. Всяко растение, което среща погледа ми — покрай пътека, в пукнатина на тротоар, в задния двор на съседа, вече ми говори на свой език и аз бавно се уча да го превеждам.

Тръгнах да изследвам с присъщата си упоритост непознати и подценени свойства на растения, които всички знаем, но малко от нас наистина познаваме — такива, които тъпчем несъзнателно в парка или покрай които минаваме всеки ден, без да подозираме каква сила крият. Тази моя вътрешна лаборатория от наблюдения, ритуали и малки открития с годините се превърна в нещо по-голямо от лични бележки — роди се моят „Дневник на градската вещица“ — верен спътник за женска магия, баланс и природна хармония, който ме подкрепя навсякъде в градския ритъм.

Този дневник носи и тази моя страна — не само билки за лечение, не просто храна за тялото, а истинско многослойно знание, макар и в умален формат, с уважение към растението и с грижа за традицията на приготвяне и съхранение.