Писмо, което не получих навреме

„Писмо, което не получих навреме“ е интимна поетична книга за вътрешното възстановяване, за тишините, които не сме си позволявали, и за думите, които е трябвало да чуем, когато никой не ги е казал.

Тези поеми не търсят отговори.

Те не поправят.

Те присъстват.

Книгата се движи между умората и покоя, между самотата и близостта, между нуждата да бъдеш видян и смелостта да останеш цял. В нея има пространства без свидетели, тишини, които лекуват, любов, която не изисква доказателства, и постепенно завръщане при себе си.

Това е писмо, написано със задна дата —

до онази версия на теб, която е преживявала, мълчала, чакала.

Писмо, което не е дошло навреме,

но идва точно сега.

За бавно четене.

За хора, които са чувствали твърде много.

За души, които търсят тишина, а не обяснения.